Поезия

[renyx]

И ако ти не съществуваш още,
аз мога утре пак да те създам
от болката на тези дълги нощи.
И няма повече да бъда сам.

И пак ще имам радости и срещи,
небе открито, птици и море...
Човек живее в името на нещо
и трябва пак за нещо да умре!

Евтим Евтимов

[fred]

Бариерата
Михаил Белчев

Защо не премина и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.

Аз ще я вдигна, приятелю, тръгвай!
Искам да те накарам да полетиш.
Сто начина има да я преминеш.
Един от тях е - да пълзиш.

Ти искаше нощем да я преминеш.
Да не узнае никой, че си мечтател.
Мини я нощем, но запомни ме.
И в тази нощ се ражда предател.

Защо не преминеш и ти бариерата?
Влакове няма, а тя си стои.
Тя е опряла в гърдите, приятелю.
Или си с мен, или встрани.

[viki]

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал ... познайте какво ?
- Надежда ! Надежда за всички .

"Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! "
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Джани Родари

[fred]

Вики, това го имаше в изпълнение, като детска песен от наш артист, дали не беше Асен Кисимов, който тия дни щеше да навърши 75 г.


Ето още едно пък от мен:
СЪДБА

Атанас Далчев

И ти си бил дете (почти не вярваш),
и ти си имал къдри от злато;
застанал бос, на глас си разговарял
с обувките и детското палто.

Следил си лястовиците, безгрижен
си хвърлял книжни лястовици сам
и си през счупени бутилки виждал
червени хора, сини дървеса.

Къде отиде времето, когато
е крепнела невръстната душа,
играла е със палавия вятър
и е била сестра на вси неща

Годините растат и те затварят,
и те зазиждат в твойта самота,
врази ти стават старите другари
и опустява медлено света.

1927 г.

[fred]

Айде още едно шарено стъкълце в сивотата


Морето
Стойчо Маджарски


Отдавна в миналото не надничам —
далечна, уморена въртележка.
Но тая дива страст да те обичам,
остана в мен с присъдата си тежка.

Сънувах нощем лудата ти пяна
и залези над острови далечни.
А денем скитах със душа премляна,
потънал в прах от пътищата Млечни...

Кънтяха в мен далечните таверни
и ром росеше миглите ми тъмни.
Ала жените бяха все неверни,
измаите — дордето се разсъмне.

Как исках с избелели параходи
в тропическите вечери да плувам.
Но и до днес по тази суша бродя
и суховеи покрай мен върлуват.

Не зная още колко ми остава —
безкрила чайка, във степта се мятам.
Такава участ, който не познава,
не може за страдалец да се смята.

Но аз ти вярвам. Знам, благословия
ще ме споходи с нощен блясък,
когато във брега ти ще се скрия,
а ти ще ме превръщаш в жаден пясък...

[viki]

цък

Много ме трогна

Здравей, татко!

Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша, че аз съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм Ви забравила. Мисля Ви много!
И знам, че Ви липсвам - това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби, за Бога!
Човек, в слабостта си, най-често греши...
Така - ти ме учеше някога, татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг.
Тогава ми казваше - „Горе главата!
Стъпчи изкушение, болка и страх!“
Ти стискаше ласкаво-силно ръката ми
и аз се преборвах набързо със тях.
Пораснах щастлива при теб и при мама.
Разбрах що е вярност, любов и уют...
Готова съм вече! И никога няма
да ме изплаши човешкият студ!

Така е при мене... Пиши, как сте Вие?
Намери ли евтини, сухи дърва?
Мама - лекарства редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам Ви малко пари. Да си имате.
Не ми се сърди и не питай защо!
Студено е вече навън. Иде зимата...
Купи си обувки, на мама - палто!

Целувам те силно и моля те, татко,
не се притеснявай! Аз съм добре!
Ще дойда по Коледа, макар и за кратко...

Обичам те:

Твое голямо дете

[fred]

Мда, хубаво е

[viki]

Живей!

Живей, когато имаш всичко,
или от всичко си лишен
и късаш думите на срички,
за да не паднеш в техен плен.

Живей, когато ти се плаче
или от плач си отвратен
от бели вълци и гризачи,
които ровят в твоя ден.

Живей с умората на всеки,
сънувай неговия сън,
и ако всичко си отрекъл
-повикай Слънцето отвън.

Живей, когато те разлюбят
светкавици и ветрове
и нежността започне грубо
с метални устни да зове.

Живей, дори да си измамен
от собствената си съдба
и вместо да усетиш рамо
- усещаш нечий нож в гърба.

Живей за всичко!
А когато в живота всичко изгори
вдигни се пак и без остатък
останките му събери.

Живей и всяка адска жега
с капчукова вода полей!
Дори да ти ковът ковчега
- живей, приятелю, живей!

Матей Шопкин

[fred]

Циганка ми гледа на ръка
Найден Вълчев

Някога, през каменната ера,
в детството - край нашата река
спря катун и циганката черна
и на мен ми гледа на ръка.

- Машалла! - ми рече. Ще ги любиш,
ще те любят, ще те изядат.
В кален ден в мъгла ще се загубиш,
Найдене, но пак ще фанеш път.

Пътят ти е все по нанагорно.
Теб ще те наръгат в гръб със нож.
Пише, че си се родил във вторник
и късметът ти не ще е лош,

вярно - зян ще ставаш, ще ревеш, но
да не са ти уроки! - спасен,
тебе няма как да те не срещне
хубав, ама много хубав ден!

И реката пак си забълбука,
и животът тръгна да тече,
за да дотъркаля чак до тука
и катуна, и това момче.

Вече сполетя ме постепенно
всичко друго, казано за мен.
Чакам само хубавия ден, но,
циганко, къде го този ден?

[Ранобудниче]

В мойта тъй изпозобана памет...

В мойта тъй изпозобана памет
като нишки от черга съдрана
се подават и нежно ме мамят
мигове, дни недосъбрани.
И нали всеки спомен предишен -
грозен вчера, днес става прекрасен,
аз се мъча да си го запиша -
тъй във него за миг се пренасям.
И по памет конче по конче пак
старата черджица в нова преправям.
Но замрежена с кръпки нелепи,
пустата черга не става, не става.
Сякаш баба ми я е тъкала
вече кьорава - възел до възел.
Ту е плакала, ту пък е пяла,
та редила е песни до сълзи.

... И река ли да позавия
с тази черга духа си огрухан,
само луд студ през нея ме бие
и в душата ми духа ли, духа.
Празни листи във пълни тефтери.
Топло, светло е имало само
в къси мигове. Гола трепери
изпод тях мойта дрипава памет.

13. VІ. 1994 г.
Дамян Дамянов

[Mirela]

Не може той открито да я среща
тъй както правят влюбените вред
тя длъжна е да крие страст гореща
от поглед на родител и съсед
Но младостта прескача зид и ров
Сладка и е скришната любов

.. защото досега светът не знае
любов по-чиста и съдба по-клета
от тази на Ромео и Жулиета!

`Ромео и Жулиета` - Уилям Шекспир



Прощално


Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.

Никола Вапцаров

[fred]

E, беше се загубила нещо

Тракийска фреска
Найде Вълчев

Спомни си само гробницата стара
и траките. И стария им свят.
И колесницата, която ще откара
патриция към Дантевия ад.

Държат се за ръка. Раздяла.
Със всички ли е винаги така?
На живата
ръката е изящно бяла.
На мъртвия
е черна черната ръка.

Среднощна София сега не знае
защо е тих и тъжен Орлов мост.
И чуди се с последните трамваи
ще дойде ли последният въпрос.

Държим се за ръка. Раздяла.
Със всички ли е винаги така?
Обичам те.
Ръката ти - изящно бяла.
Не ме обичаш.
Черна - моята ръка.

[fred]

Целият свят
Антон Баев


Мъжът се връща от пазар
и в чантата какво ли носи?

Портокали от Пирея,
стафиди и фурми от Кипър,
лимони от Египет
и черен прах от Еритрея.

А може би е сложил още
две купички ориз от Виетнам,
индийско орехче,
кутия пури от Хавана
и сребърна кама от Андалусия.

На дъното на чантата — шише
текила от среднощно Мексико,
консерва царевица от Америка,
пакетче захар от Бразилия...

Но има също
кафе от Еквадор,
китайски чай и сноп
банани от Колумбия
и някакво миниатюрно слонче
от Брега на слоновата кост,
и суши от Япония,
и даже половин омар,
уловен край Порто Рико
от рибарите...

Мъжът върви, от чантата приведен.
На рамото му кацнал папагал
от Индонезия,
а той под мишница е стиснал
една ирландска книга...

Една пазарска чанта стига
да побереш половината свят.
А какво ти трябва за целия?

Може би една целувка на прага,
преди да поемеш чантата
и разтвориш книгата.

Заповядай половината свят,
дай ми другата половина.

[viki]

Ако понякога ти дотежи

от чужди обиди и чужди лъжи,

ти не замлъквай, ти не тъжи -

тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от моята песен.


Нищо, че някой кръгъл глупак

днеска по пътя подлага ти крак.

Пей и със песен го ти накажи.

Тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от моята песен.



Своята радост на друг разкажи,

своята рана сам превържи.

Твоята песен със друг те сближи.

Тихо и просто наум си кажи:

Светът е хубав, светът е чудесен,

светът има нужда от твоята песен.


НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ

[ital_fen]

!

Тук няма ли някой да пише поезия? Или просто не ви се разкрива? Неможе от целия форум един талант да няма.